Защо повечето диети не дават дългосрочни резултати и какво да направиш вместо тях

Пролетта е на прага и слънцето все повече се усмихва в очите ни. Идва краят на дебелите пуловери, палта, ботуши, шапки и всичко около нас се пробужда, включително и душата ни. Започваме да се замисляме как ще изглеждаме в роклята от миналия сезон, защото сякаш сме понабухнали през зимата или пък дали ще можем да влезем в дънките, които си купихме с толкова любов през лятото, добре ли ще ни стои копринената блузка или ще се опъва в талията и гърба, и изобщо искаме да свалим 3-5-7 килограма, за да се чувстваме по-леки, по-красиви, по-енергични, да си носим с удоволствие дрехите и да се усмихваме на света с радост.

 

И първото, което ни идва наум е, че трябва да започнем някаква диета, т.е. да намалим въглехидратите като спрем хляба, пастата, картофите, ориза, пицата, шоколада, захарта…хм то какво остана от храните, които ни карат да се чувстваме щастливи? Или пък да направим пак 90 дневната диета (като миналата пролет), тогава свалихме 7-8 килограма, тъкмо за началото на лятото ще сме във форма. Но пък се сещаме, че след като я спряхме, качихме 10 кг много бързо и ето тази пролет отново мислим как да се борим с килограмите. Даваме си сметка, че този диалог със себе си (почти винаги в този му вид) го водим всяка пролет вече години наред.

Дали защото вече не сме на 30 или защото на тялото ни са му  омръзнали тези периоди на преяждане, а след това лишения и глад, но вече не желае да се променя толкова бързо. И тези усилия във фитнес залата всяка пролет, потене, мъка, нечовешки натоварвания (за да постигнем желаното тяло по-бързо), тичане в парка сутрин преди работа и пробване на всичко, което чуем, че някой е прилагал и е отслабнал.

 Но, кой знае защо, при нас тези методи не работят или поне не така, както ни се иска. Защото това, за което мечтаем е да има някакво вълшебно хапче, с което да слабеем, когато и колкото искаме, но да си хапваме с удоволствие, да не мислим за калории и да не търпим всички тези лишения и усилия на волята. Дааа, помечтахме си, мили приятелки, сега можем да се върнем към реалността (поне към тази реалност, която сами създаваме за себе си), защото такова хапче все още няма. И защото основният проблем не е точно свалянето на килограми, а запазването на новото тегло.

Защо се получава така? Логично звучи, че като намалим приема на калории и увеличим разхода на енергия, ще отслабнем. Но не е толкова просто, защото телата ни не са банкови сметки – внасяме определена сума, но после теглим два пъти по-голяма и съответно балансът намалява. А телата ни са по-скоро химически лаборатории и освен храната има купища хормони и ензими и други катализатори, които се намесват в метаболизма и карат тялото ни да се държи не според нашите очаквания. Ако вие не сте от този тип, сигурно познавате жени, които са с доста наднормено тегло и наистина ядат като мравки, но килограмите просто не мърдат, а дори понякога съвсем необяснимо мърдат, но нагоре.

 

Основният виновник за това е стресът и по-точно един хормон наречен кортизол (хормон на стреса). И става въпрос не точно за този внезапен остър стрес, когато има реална опасност за живота ни и е много важно в този момент тялото да се подготви за бой или бягство (първична реакция за оцеляване), а за ежедневния, хроничен стрес, който се трупа ли трупа, и при него пак се отделя кортизол и в някои случаи нивата на този хормон остават високи за доста дълъг период от време. Но какъв точно е проблемът с този кортизол? Ами този “приятел” издава команда всички въглехидрати, мазнини постъпили с храната, да се складират в мастните депа на тялото ни под формата на мазнини, но не само това! Има и абсолютна забрана тези “складове” да се източват и да се използват от тялото като енергия. Тоест организмът се държи като по време на бедствие и глад, с презумцията, че не се знае кога ще има храна отново и имаме нужда да складираме всичко като запаси. Още по-лошо, стрес за организма е и всяко нещо, което правим с неудоволствие – храната, която се насилваме да ядем, защото знаем, че е здравословна, макар че не ни допада вкусът й; фитнес тренировките, на които ходим с нежелание и насила; работата, на която ходим по задължение, но не можем да понасяме колегите и мразим себе си във всяка минута прекарана на работното място; липсата на любим мъж до нас, някой, който да ни прегърне с любов вечер и да не се налага да го заместваме с гуляй с хладилника или да влизаме в ролята на “жертва” и да си мислим колко гладни и самотни сме. Защото често пъти хората със свръхтегло не ядат толкова много, дори откровено гладуват, но това кара тялото да се запасява все повече и повече. Дори когато разглеждаме кулинарно списание и устата ни се изпълва със слюнка при вида на парчето торта с бяла целувчена глазура и ягоди, и почти изпитваме удоволствието от вкуса й, разливащ се в устата ни, дори тогава се отделят хормони и ензими все едно се е случило наистина, а не във въображението ни и се чуваме да казваме, че дебелеем дори когато гледаме картинки на кулинарни изкушения и не сме далеч от истината. Защото, мили дами,подсъзнанието не прави разлика между истина и въображение, особено ако бленуванията ни са придружени със съвсем явни чувства и усещания в тялото (повишено слюноотделяне, наслада, удоволствие и т.н.)

Всичко това само подкрепя тезата ми, че нещата с наднорменото тегло и  отслабването не са толкова прости, колкото сме свикнали да мислим – прием на калории, разход на енергия.

 

Ако и вие се борите с излишните килограми или пък имате резултати, но се страхувате дали ще ги запазите, свържете се с мен за да поговорим за възможните решения, безплатно!

 

А дотогава, грижете се да има повече удоволствие в живота ви, мили дами и се обичайте!