За жената, сезоните в живота й и празника

8-ми март е един от най-красивите празници! Има някакъв особен ореол около него. Знам, че има хора, които го отричат като нещо от миналото, че бил комунистически и т.н. Но, като се отърсим от политическите краски, мърморенето и критиките, какво остава?…

Жената в нейните десетки роли и превъплъщения: жената майка, баба, съпруга, дъщеря, приятелка, любовница, колега, професионалист, работничка, служителка…
Всеки ден ние преминаваме с лекота от роля в роля, според обстоятелствата и средата, в която се намираме. Но винаги в основата, под всички тези превъплъщения, стои истинската Аз – с всичките си чувства и емоции, страхове, уязвимост и в същото време сила, креативност, идеи, вдъхновение, дарби, умения и мечти.

Аз не винаги съм била осъзнато свързана с женската си същност. В младите си години по-скоро не знаех коя съм, какво искам, нямах представа за смисъла на съществуването си, лутах се и правех, каквото и другите правеха и някак животът ми беше сякаш извън мен. Все едно живеех нечий друг живот. Малко като на автопилот.
Нямах радост, удовлетворение, доволство, вдъхновение като постоянни спътници в ежедневието си. Просто имах такива моменти, от време-на време, но нещо все не беше пълно и достатъчно! Сега вече знам, че аз не съм била достатъчна в живота си. Не съм живяла на 100%, пълно отдадена и най-вече, пълно разкриваща себе си, дори и пред мен самата!

И това е донякъде разбираемо. През по-младите си години ние създаваме живот, раждаме и отглеждаме децата си, и тогава няма друг начин, освен да сме напълно отдадени на малкото същество. То е толкова зависимо от теб и ти си целият му свят! Точно в тези периоди имаме склонност напълно да забравим себе си! И въпреки щастието да се грижиш за рожбата си и да я наблюдаваш как расте и се променя, първата усмивка, гукането, първите зъбки, първите стъпки и тези очички като звездички потъващи в сърцето ти, някъде дълбоко в нас остава да дреме недоволството, неудовлетворението, че сме забравили себе си.

В този период се налага и да навигираме между професионалната кариера и личният ни живот в семейството. Често идентичността ни и самоуважението се определят от връзките ни – и те имат властта да ги уронват. Всяка жена е нечия съпруга, нечия майка, нечия дъщеря. Ето защо в много случаи за жените истинският живот започва по-късно, с появата на независимо себеусещане. Силата и постиженията ни нерядко идват в средата на живота ни, дори и по-късно. Започваме по-категорично да отстояваме убежденията си. Научаваме се да изразяваме гнева си. По-подготвени сме да се защитаваме.

После децата отлитат от гнездото и поемат по своя път (поне така се очаква да се случи). И често жените се оказваме в трудната позиция да трябва да избираме между това да си останем в ролята на обгрижващи, но този път към партньора или родителите (понякога и големите ни вече деца), за сметка на собствените ни нужди или следването (най-после!) на мечтите и творческите ни търсения, като възможност да проявим себе си.

И тогава настъпва менопаузата. Знам, знам, много от нас нямат добра опитност от този период, а и сякаш се очаква от нас да остареем вече, да имаме топли вълни, нервни изблици, безсъние, изпотяване и т.н. Често определят този етап като „началото на края“. Но от своя опит бих казала, че това е един от най-хубавите периоди в живота на жената! Когато тя става кралица на себе си и живота си, когато връща свободата си и се подготвя да роди истинската себе си, живяла скрита в нея толкова години, в очакване точно на този момент. И както при всеки родилен процес, опитите да бъде спрян водят след себе си последствия!

И ако тя реши да последва сърцето си и да се впусне в изследване на себе си, на мечтите си, на дарбите си, това може да се превърне в най-вълнуващото, прекрасно, подобряващо здравето и удовлетворяващо пътешествие.

Затова, мили приятелки, в който и етап да се намирате на вашето житейско пътуване, празнувайте себе си и своята женска природа! Обичайте себе си, телата си, умовете си, уменията си и не спирайте да мечтаете! Не спирайте да търсите проявление на креативността си и потенциала си, не спирайте да се учите и развивате! Никога не е късно, а с годините става и по-хубаво! Просто не се отказвайте!