За връзка с мен: Д-р Ани Димитрова ani@zdravesani.com, dr_dimitrova /Skype/, 0886 940 873

За словото, писането и…отлагането

Днес е ден 3 от предизвикателство, обявено от моят треньор Кива, в което нямах смелостта да се запиша официално, но реших да го направя за себе си (за да не се изложа, ако не го спазя). И то е – да пиша всеки ден в продължение на 30 дни. Писането като духовна практика!

Днес е празник, 24.05. и първата мисъл в главата ми беше, че днес няма да пиша, защото е неработен ден и ще почивам. После си спомних, че тя каза 30 дни всеки ден! Нищо не спомена за празници. А и парадоксът е, че днес е празник на словото!

И в главата ми започна стария, до болка познат диалог. Да уговарям себе си, защо не е нужно да правя нещо (да пиша например или да се обадя на някого, или да запиша видео) точно в този момент.

И както винаги се случва, умът ми като маймунка започва да подскача насам-натам и услужливо да ми дава десетки доводи, логично обосновани, мнооого добре обосновани, защо не е нужно да правя това, което съм планирала точно в този момент: не съм готова, не съм в настроение, енергията ми не е подходяща, преди това мога да подредя бюрото, за да ми е по-приятно да пиша, или мога да изчистя офиса, за да започна „на чисто“, или да изгледам едно мотивиращо видео, за да съм в подходяща енергийна вибрация да пиша…и стотици още извинения, оправдания защо не правя това, което съм планирала да правя в този момент. Като насложим и „важните“ задачи от къщи – да напазарувам, да сготвя, да освободя съдомиялната (това много го мразя) и картинката става пълна.

О, забравих…и всички интересни неща в интернет, онлайн обучения, видео серии с обучения, статии, новости в областта на храненето, храната и здравето, енергийни практики, да не споменавам електронната поща…все неща, които много ме привличат и съм готова да зарежа целият си план за деня (не и клиентите, разбира се), за да чета, слушам обучения, гледам видеа и поглъщам знание.

Аз дори си спомням, че правех това, когато бях 3-4 клас ученичка и първо обмислях какво от уроците мога да не науча за следващия ден (т.е. отлагах ги), за да имам време да чета книги (не за училище, разбира се).

Така че, отлагането се явява и нещо като навик, начин на мислене и подход към нещата. Когато отлагаме това, което не ни харесва да правим (а често отлагаме и това, което ни харесва, просто по навик), ние си създаваме една зона на комфорт, която не напускаме и си стоим в нея, но нищо ново не се случва в живота ни. Ние също си оставаме на едно ниво, не растем, не се развиваме, няма го импулса, стремежа към нещо различно, неизвестно, но пък точно заради това, вълнуващо.

Може би и ти разпознаваш себе си в това описание на класическо отлагане. В моята практика аз непрекъснато срещам това поведение сред моите клиентки. Отлагането се проявява под различни форми, но е много по-често срещано, отколкото можеш да си представиш. Често пъти не си го признаваме, но дълбоко в себе си знаем че е точно това, че и ние сме в „кюпа“. И не е нужно да се обвиняваш и критикуваш (а още по-малко някой друг да го прави), защото отлагането е нещо, което всички правим в една или друга степен. Отлагането е човешко поведение и дори може да се разглежда не като проблем, а като решението на съществуващ проблем. Защото кога отлагаме? Когато не сме в синхрон с това, което трябва да свършим!

Имам си любима сентенция за отлагането (не помня от кого беше): Отлагането е това, което хармоничните /балансираните хора правят, когато са извън хармония/баланс.
Някак успокояващо звучи, нали?

И … добрата новина е, че има начин да се справиш с отлагането!

Първо е нужно да осъзнаеш, че имаш този проблем (ако е проблем за теб, разбира се), да си го признаеш и приемеш. Аз използвам ТЕС (техника за емоционална свобода), инструмент на енергийната психология, който много бързичко и лесно се справя с подсъзнателните модели, които определят нежеланото поведение. Постепенно започваш да се хващаш в моментите, когато умът ти сипе доводите или въртиш оправданията и осъзнаваш какво се случва. В този момент можеш да направиш друг избор, вече осъзнат. Можеш да приложиш и ТЕС, който да ти помогне да направиш осъзнат избор. Защото ТЕС прави връзката между ума и тялото, сваля напрежението и достига до подсъзнанието, където са всички навици и модели.

Останалото е история (както казват). Ето, че аз написах статията си, нищо че е празник. И писах с усмивка на уста.

Всъщност беше удоволствие за мен, а бях готова да го отложа!
Нека не отлагаме удоволствията, мили приятелки! Нека не отлагаме живота си!

Честит празник на словото и писмеността, българи!

P.S. Ако и ти се бориш с този неприятен навик, но не виждаш напредък или имаш въпроси, обади ми се да поговорим!
Понякога един разговор е достатъчен да промени живота ни!