Не мога да контролирам желанието си за …
Когато пиша статии за блога си, обикновено изчаквам темата да се появи сама, да се наложи като нужда в мен да споделя с вас моето виждане по конкретния въпрос. Така се случи и днес, въпреки че до тази сутрин нямах никаква идея за какво искам да пиша! Но от седмица – две мен лично ме занимава един въпрос: Когато имаме необяснимо силно желание за определена храна, дори до степен да не можем да контролираме приема й, това сигнал за дефицит на определен нутриент ли е, или микроелемент и когато жадуваме нездравословна храна, какво трябва да е поведението ни?
Когато се поразрових по темата, установих, че научните среди отричат да има доказателства, че силното желание към конкретна храна е сигнал за дефицит на хранителни вещества – макро или микронутриенти. Въпреки че науката не го е доказала обаче, това не означава, че не може да е вярно. Или ако цитирам любима фраза, която се приписва на Карл Сейгън “Липсата на доказателство, не е доказателство за липса”. Това просто означава, че все още не сме го доказали научно.
Кое наложи тези мои търсения? До преди 1,5 години аз изпитвах непреодолимо желание за сладко и то във вида шоколад, шоколадов десерт, шоколадов сладолед. Дори след храна имах нужда да хапна нещо сладко, много малко, но да завърша с нещо сладичко. Случвало ми се е да тичам до магазина вечерта за шоколад, защото в къщи нямам. Но с отказването от рестриктивни диети, промяна в начина на хранене към по-балансирано и по-здравословно за мен, не малко енергийна работа с емоциите и това пристрастяващо желание за сладко се стопи. Сега дори кафето си пия сутрин чисто, без мед. И мога да хапна сладко, колкото да опитам, без да омитам всичко до трошичка и вече не ме изкушава мисълта, че в шкафа има цял шоколад. И понеже дълги години сладкото ми беше голям проблем, сега забелязвам, че имам отчетливо желание за кисело мляко.
Аз винаги съм обичала кисело мляко. Още като дете ядях по 1-2 бурканчета (тогава млякото беше в стъклени буркани) и продължавах да го правя и като възрастна. В последните години, обаче, не ям мляко толкова редовно (разбирай не всеки ден), но напоследък си мисля за мляко всеки ден. Купувам си, когато усетя копнежа, и то от ферми, органик, пълномаслено, без добавки разни. Но на сутринта веднага разпознавам знаците на нетолерантност на организма ми към млечни. Когато предния ден съм яла кисело мляко, сутрин се събуждам с кашлица, усещам някаква лепкава влага по гърлото, все едно имам нещо залепнало и ме дразни, и ме кара да кашлям. Носът ми също е запушен и все едно започва хрема, но обикновено до към 11 ч. всичко преминава. Очите ми също сълзят и някак нямам яснота на мисленето. И тялото си чувствам забавено, тежко и съм по-скована в мускулите и ставите. Нямам спомен дали млякото ми е причинявало същите симптоми и в по-млада възраст, просто защото не съм се наблюдавала толкова, а и не съм имала този фокус към храната и здравето.
Но сега в практиката ми като Здравен коуч, аз обучавам моите клиенти, които имат подобни симптоми и са големи любители на мляко и млечни произведения (което почти винаги е свързано), как да намалят и постепенно откажат приемането им. Защото млякото предизвиква образуване на слуз в тялото ни и е много характерно за хората, които не обработват добре млякото, да имат гореспоменатите симптоми. В 100% от случаите на клиенти, които имат синузит, хронична хрема, често прокашлят и прочистват гърлото си, боледуват от чести бронхити, трахеити, назофарингити, задна хрема, вазомоторен ринит, елиминирането на мляко и млечни от диетата им неимоверно облекчава състоянието им до пълно освобождаване от неприятните симптоми.
И на фона на този мой опит и познания, аз си мислех, не – аз бях убедена, че нямам проблеми с млякото, че това не важи за мен! Ха! Много е лесно да се самозаблуждаваме, защото в подсъзнанието ни живеят убеждения още от детството, които дирижират в 95% от времето поведението ни. Защото тези подсъзнателни вярвания стоят в основата на това, че в повечето случаи ние знаем какво е нужно да направим, но въпреки това, не го правим. В моето семейство млякото беше на почит. Всички – майка ми, дядо ми, баба ми ядяха много мляко и в къщи винаги имаше. Аз съм отраснала с вярването, че млякото е много полезна храна. И все още не го заклеймявам и отричам. Но когато фактите говорят, когато тялото ми ми дава ясни сигнали, съм длъжна да се съобразя с него, ако искам да съм здрава и да не се чувствам по този начин всяка сутрин.
Но това не е съвсем лесна работа! И знаете ли защо? Защото млякото е пристрастяващо, то създава зависимост подобна на тази от наркотици. И това е природен феномен. Великата Природа в своята гениалност е направила така, че малките на животните, докато сучат мляко от майка си и не могат да се оправят сами, т.е. да си намират и ловят храна, да не се отдалечават от мама, да са силно зависими от нея и млякото й. Тези вещества ги има и в човешкото мляко, въпреки че човешкото дете е най-безпомощния вид, когато се роди и остава така най-дълго време (сравнено с животните). Трябва му година, за да започне да ходи самостоятелно, доста повече години мама и татко да се грижат за изхранването му, а и напоследък сякаш този период се разтегля до 20-30 та му година. Затова за хората силно пристрастени към мляко, може да е доста труден и неприятен този период на отказване. Винаги е по-добре това да се направи постепенно и да има някой, който те подкрепя и помага в този процес. Понякога волята не е достатъчна!
Започнете да се наблюдавате как се събуждате сутрин! Имате ли неприятни симптоми? Те могат да бъдат и други, тези са най-характерни за млякото. Но вие може да имате непреодолимо желание за друг тип храна, тогава ще имате други усещания, но във всички случаи тялото ще ви дава знаци. Обърнете им внимание!
А ако искате професионален съвет, за да не се лутате и губите време, и да се чудите дали сте на прав път, свържете се с мен за безплатна опознавателна среща! Може ли един разговор да промени живота ви?
