Безконтролните диети са причина за трудното сваляне на теглото

Когато стартирах моята фейсбук група „Да отслабнем заедно – здравословно и трайно“, направих анкета сред участниците „Какво смятат, че трябва да променят или какво се надяват да открият в групата“. 98% от отговорите бяха Нов хранителен режим/диета (Подходящ хранителен режим). Имаше и други опции, като например Промяна в мисловните нагласи, Отработване на емоционални травми и част от жените бяха посочили и тях. Но по-интересното е, че почти 100% вярваха, че имат нужда от нова диета, работеща диета. А повечето от тях на въпросите за членство в групата бяха отговорили, че са пробвали всичко или почти всичко: диети, тренировки, хапчета дори и продължаваха да търсят начини за отслабване (защото явно не бяха го постигнали). И продължаваха да се надяват на „диета чудо“, която най-после ще ги доведе до мечтаното тегло.

Е, мили момичета, ще трябва да ви разочаровам! Такава диета не съществува!

Огледайте се – затлъстяването се превръща в епидемия в световен мащаб. Съществуват хиляди диети и непрекъснато се появяват нови или се възраждат позабравени стари. Ако диетите бяха решението на проблема с наднорменото тегло, то щеше да има 3-4 диети (защото хората сме различни и не всичко, което е добро и работещо при едни, е работещо и при други), но щеше да е ясно: ти си от този тип – нужна ти е тази диета, следваш я, отслабваш и точка! Приключваш с този проблем.
Но така ли се случва наистина? Всички ние, които се борим с излишни килограми (някои от детска възраст), вече знаем, че това е война, която водим цял живот. Непрекъснато сме на диета, непрекъснато сме гладни, полагаме невероятни усилия да се въздържаме от храна и особено от любими храни, правим чудеса от храброст да готвим за семейството и приятелите си и … да се „радваме“ отстрани как другите се наслаждават на храната. Въпреки това, винаги сме най-закръглените в компанията (е, може да има още един, но никога не са повече) и се чудим какво не ни е наред, че не можем да се справим с тези килограми. Изтощително е, разочароващо е, дразнещо е, депресиращо е!
И най-лошото – около нас винаги има хора, които току-що са отслабнали с тази или онази диета. Щастливи са, сияят, пълни са с енергия и мечти. Но замислете се…вие вече сте били там, чувствали сте се по същия начин след всяка една диета, с която сте отслабвали. НО…това се оказва временно явление и килограмите, рано или по-късно, започват бавно да се покачват. Връщат се старите страхове и отново се оказвате на изходната точка. Това е истината, приятели!

Непрекъснатите диети, особено нискокалоричните или пък монодиетите (диети само с един вид храна, при които отсъстват някои от макронутриентите – мазнини или въглехидрати) нанасят повече вреда на организма и ни разболяват. Ние сме създадени съвършени от Природата и телата ни имат нужда от балансирана храна, за да функционират правилно. Храната внася ценни и жизнено необходими вещества, макро и микронутриенти, които поддържат здравето и равновесието на клетките, органите и от там на целия организъм. Храната създава и определена биохимична среда, която е изключително важна за поддържане на това равновесие. Когато сме на рестриктивна диета, т.е. такава, която ограничава вида храна или калориите, то клетките изпадат в дефицит, липсват незаменими хранителни вещества и клетките ни гладуват. Това започва да пречи на функционирането им и така страда здравето.
Никак не е чудно тогава, че като приключим с една такава диета и преминем на обичайното си хранене, клетките се нахвърлят като озверели на хранителните вещества, а мозъкът и хормоните се стараят да не допуснат нищо да излезе навън от тялото. Започват да се запасяват за следващият гладен период и се получава йо-йо ефект. Килограмите се връщат, а и дори стават повече от преди.

Но за този начин на мислене не сте виновни вие! Цялото ни общество, лекарите, фитнес треньорите, повечето диетолози, дори приятелите ви и вие самите вярвате, че това от което се нуждае един човек с наднормено тегло, е да намали калориите, които приема с храната и да увеличи разхода им чрез движение. Дори вчера попаднах на реклама от луксозен хотел в планината, който предлага 2-седмична програма за отслабване, която включва…на първо място, естествено, нискокалорична храна. А какво правим след тези 2 седмици? Цял живот ли ще ограничаваме калориите? И възможно ли е да удържим на занижен калориен прием, когато клетките в тялото имат нужда от определени ценни вещества, в определено съотношение, за да произведат енергия и за да функционира тялото ни правилно?

Вече знаем, че не е възможно дълго време да вървим срещу нуждите на тялото ни. Както казах в началото, Природата ни е създала съвършени и ние се адаптираме към неблагоприятните условия, с цел да съхраним енергията и да можем да оцелеем. Това е дълбоко вкоренен в нас инстинкт и механизъм за запазване на вида. Така че, спрете да се обвинявате, че нямате воля и мотивация, че всеки път се проваляте, че има нещо сбъркано във вас, защото другите нямат или се справят по-лесно с този проблем с теглото, отколкото вие!
И решението на този проблем не е толкова просто, колкото поддръжниците на „математиката“ около калориите искат да ни внушат! Да…калориите също са важни! Освен това, еднакви по количество калории от различни храни, влияят на организма по различен начин – не е едно и също дали ще приемете 100 калории от чипс или 100 калории от ябълки, или 100 калории от зеленчуци. Но броенето на калории не ни помага, когато вътрешният ни саботьор застане на пътя и ни шепне в ухото каква нужда имаме от парче шоколад или торта. Или когато се разбунтуваме срещу всички ограничения и лишения, които търпим и се натъпчем като за последно. И знаем, че не трябва да го правим, но е по-силно от нас.

Вече знам, че наднорменото тегло трябва да се третира като хронично заболяване (не му слагам етикет заболяване), но подходът ни към него трябва да е такъв. Да се обърнем към всеки един аспект от този проблем – храната, която приемаме, количеството и КАЧЕСТВОТО й; как е разпределена през деня; емоционалното ни състояние, когато се храним, стресът в ежедневието ни, дълбоките ни убеждения за нас самите и ограничаващите вярвания, които сме приели още като деца; емоционалните травми, които носим, отношението ни към нас самите и проблема, мислите ни, средата ни, хората, с които прекарваме по-голяма част от живота си, липсата на удоволствие в живота ни, критичната ни настройка…И последно изброените са основните причини да се храним по разрушителен за нас начин и да се обвиняваме за липсата на воля! Т.е. правилният въпрос е НЕ КАКВО ЯДЕМ, А КАКВО НИ КАРА ДА ЯДЕМ ТОВА!

Ако търсите отговор на този въпрос, можем заедно да го намерим! Свържете се с мен за 30 минутен опознавателен разговор, където ще се запозная конкретно с вашата ситуация и ще поговорим за възможните решения безплатно. Не е нужно да се борите сами! Аз мога да ви помогна.