За връзка с мен: Д-р Ани Димитрова ani@zdravesani.com, dr_dimitrova /Skype/, 0886 940 873

Емоционалното преяждане

emotional-eatingЧесто приемаме емоционалното преяждане като нашата лична мръсна малка тайна, източник едновременно на равни дози удоволствие и срам. Когато сме под влиянието на емоционалното преяждане – независимо дали си угаждаме на силен копнеж по определена храна или прекаляваме с храната за да заглушим емоциите си, или непрекъснато нещо похапваме – връзката ни с храната се превръща в токсична любовна афера. Защото без да се усетим, в един момент се чувстваме неприятно претъпкани с храна, опитвайки се да смелим еднакво големите порции храна и вина.

 

Емоционалното хранене е модел на поведение, който не вярваме, че можем да контролираме. Когато се чувстваме емоционално раними, много лесно е да се върнем в обятията на храната отново. Тя никога не ни съди, успокоява ни и ни кара да се чувстваме щастливи и свободни, докато не се повтори следващия цикъл на преяждане и вина.

 

Но защо е толкова трудно да се освободим от този навик на емоционално преяждане?

Повечето от нас имат склонност да преяждат с въглехидрати – бисквитки, вафлички, шоколад и шоколадови бонбони, сладолед, тортички, пастички и всякакви други захарни изделия .И тази храна се държи като наркотик в тялото ни, карайки ни да се чувстваме щастливи, оправя настроените ни, успокоява ни и то бързо, но за кратко време.

Науката потвърждава, че въглехидратите повишават нивото на една аминокиселина, наречена триптофан, в мозъка, а тя на свой ред участва в синтеза на серотонина, невротрансмитер, който ни дава това усещане за спокойствие, щастие. Серотонинът още е известен и като “хормон на щастието” и затова е толкова трудно да спрем с емоционалното преяждане, защото мозъкът ни е “надрусан” със серотонин и ние се чувстваме невероятно и то съвсем кратко след първия бонбон и ни е почти невъзможно да се задоволим само с него. В този момент яденето на шоколад ни изглежда като начин да се погрижим за себе си, да си засвидетелстваме любов и приемане. Често си мислим “Аз свърших толкова добра работа днес, заслужавам да се наградя с малко шоколад”. И този навик да използваме храната като награда датира още от детството ни, когато родители и близки  са ни давали лакомства за награда. Не постъпваме ли и ние така днес?

 

Другият модел на емоционално преяждане е, когато се поддаваме на непреодолимия ни копнеж по определени храни, който на моменти изглежда толкова силен и спешен, че става доминанта в мозъка ни и не можем да мислим и правим нищо друго, докато не го задоволим! Знаем, че това е лош навик и храната, която жадуваме в никакъв случай не е полезна, но това е по-силно от нас. Защо това е така? Защото тук се намесва подсъзнанието ни, където държим всички стари модели на поведение, дори тези свързани с оцеляването ни. И когато се зародят емоции, които подсъзнанието отчита като заплашителни или ги асоциира със случки, когато е имало заплаха за живота ни (или подсъзнанието ги е запазило като такива) или пък изключително неприятни, болезнени спомени, храната се явява много удачен разсейващ фактор, за да избегнем болката от нежеланите емоции. Такива емоции могат да бъдат от гняв, която е силна емоция, до скуката, която индикира липса на страст в живота ни и тази незадоволена нужда ни води към това да търсим удоволствие в храната.

 

Друг модел на емоционално преяждане е, когато се бунтуваме и въставаме срещу ограниченията и изискванията на другите, нашите родители, партньори, приятели и деца, по отношение на теглото и външния ни вид. Чувстваме се така, сякаш е нужно да бъдем слаби, за да ни обичат и тогава посягаме към храната като бунт срещу изискванията и очакванията на света. Защото приемаме това за нечестно и натиск върху нас, защото заслужаваме да бъдем обичани такива, каквито сме. В този случай храната става начин да си дадем “криворазбрана” любов, която изглежда, че не получаваме отвън. И за кратко се чувстваме освободени, сякаш сме си върнали силата и контрола, когато всичко изглежда толкова неконтролируемо. Но истината е, че ние просто обявяваме война на себе си.

 

Стресът също  може да отключва емоционално преяждане. Ако ходим на работа, която не харесваме или шефът ни тормози, или сме претоварени с работа и домашни задължения, и ни се струва, че цялата работа във фирмата я вършим ние, докато колегите само мотаят, ако нямаме минутка време за себе си и за почивка, храната се явява тази възможност за релакс.

 

Замислете се, кога беше последният път, когато се впуснахте в емоционално преяждане? Къде бяхте – изтегната на дивана или права пред кухненския плот, или в колата? Беше ли късно през нощта, когато всички спяха или бяхте самичка в къщи? Изяснете за себе си момента и после си задайте въпроса: “Какво се случи или как се чувствах в този момент, точно преди да се нахвърля на храната?” Така ще бъдете наясно с емоциите, които предизвикват преяждането и това ще ви помогне да сте по-осъзната, когато отново се случи.

 

 

 

 

В моите коучинг програми аз работя за откриване на скритите емоции зад емоционалното преяждане на моите клиенти и ги обучавам на умения да се справят с това. Може ли един разговор да промени живота ти? Ако се чудиш дали това би помогнало и на теб, свържи се с мен за 30 мин. опознавателен разговор, без такса, където ще обсъдим възможните решения.